WHY I DON'T WANT TO BE AN IMMIGRANT

Monday, 10 December. After nearly 4 months in Denmark, I can't wait for my flight to Bulgaria. I really want to see my friends and parents again and to spend 25 days at home, to take new fresh power for the long winter and spring. When I think of my past, I have the thoughts that I will buy one-way ticket to Denmark and I'll never come back. I've thought that there is no love in Bulgaria, nothing good waits for me if I stay, but i go to the idealistic Denmark, full of education, full of workplaces, where everyone will welcome you.
After 4 months I think that even Denmark has some benefits and better economical balance than Bulgaria, I will not set up my whole life here, I'll not stay in this country for the rest of my life. One of the reasons for this choice are my meetings with immigrants. I met several times such people and I don't have positive feelings about them. They are really obsessed by the Danish culture, they don't see another alternative, and if you show interest of this country, they will start to follow you, to give you advices, you should get from your parents and they will be very unhappy if they hear you complain about this culture. They will even go very deep into your privacy, which makes every stressed. I can give you three examples.

The ambitious woman from the village. She has moved in August 2007 from a small village in Romania to Copenhagen. She has studied marketing management and she works for the international office of my school. She is responsible for the new students and really ambitious. She goes to educational fairs and making nice presentations of the school, but when it comes to the real thing you realize that life is not in rose. It is said, that school provides kick-start program in July to find accommodation, but in fact they don't help. You are alone, with another students and should find your place in the great accommodation fight in the summer. If you come in August to try your luck getting room in the campus dorm, she will send you to the Polish hostel to search together with people you never knew before. When it comes to contract, it's much easier a contract between one person and landlord/dormitory than with 2,3,4 or more persons and this is why I prefer to live alone. In her opinion you should either not come to Denmark or integrate in the society for the rest of your life. If you send her whatever mail, she will provide you long answer describing how it's perfect and if you say you have a problem, she will remember it for the rest of both lives. Since this year the housing situation was even harder, she wanted that after lectures she will control students as she is their mother that they are searching and not playing games or chatting with friends.

The facebook stalker. He came here in August 2010 and I am pretty sure he would like to stay here forever. He is a programmer and I found him in a facebook group to ask for more info about my future studies. At the beginning he gave me nice answer, but showing that he has come differently - with own money and own transport. He loves Denmark with all its benefits and negative sides and as he really likes to comment my posts or pictures, I see how he forces me stop complaining, think the same way as him, forget that I am young and need more experience than just moving to Denmark. Again he behaves as he is my parent.

My roommate in the Polish hostel is Somalian immigrant, arrived here 12 years ago. He had good life, but he tells his apartment was on fire and he also had no choice apart from coming to the hostel. He is really obsessed by cleaning and order. The first day I came with a big luggage and a lot of packages, he put all of them in the wardrobe. During my stay he said several times how I should change order, how it is not comfortable for me to jump from the bed to the ground, how I should pay if I want to get more daylight reading books on the other free bed. He is sleeping 16 hours a day, then going to the bathroom to have a shower for 4 hours. He has as well the obsession not to touch anything. He is 37 years old, but when he wants to say there is a problem, he speaks like 10 years old child and he can't get that his habits can be problem for someone else. He'll tell that you are confused by the Danish traditions. On Saturday he started conversation with me again and I was very much stressed by the fact, a random person is teaching me how to live when I am already 19 and I have my own decision how to live, and that he knows so much facts about me and I haven't even shared anything with him and he doesn't have computers, so he can't see what I publish and how I communicate with another people.

In general, immigrants or candidate immigrants - people who knows what is to have nothing and want to succeed in Denmark, are behaving as parents and want to involve another people into their passion and obsession. In Bulgaria there is also the belief that life is black in Bulgaria and I should stay forever in Denmark and they want to hear no excuse, so I can see same type of behaviour from their side. My conclusion is that life is too short to be very ambitious and while you are young, you should get a lot of experience, live in different countries, before you find the place which you will call home, which is most likely to be your home city.

NEW IN DENMARK - HOW IT LOOKS LIKE

You have booked your tickets to Copenhagen and you arrive. No matter how long you will stay in Denmark, you have always your very first day, when you are completely lost in the country. Not everybody survives, a lot are just giving up and going back. Here I will tell about the times I met people, who just arrived.

Monday, 20 August
I am with one Bulgarian classmate and a girl hear us speaking in Bulgarian and she is really surprised, but happy of the fact she has people to speak in her own language too. She looked completely confused.

Wednesday, 22 August
The intro week for 120 new students has just started. You are one of them and you expect a lot of parties and new contacts, but a lot of the people has arrived on 21.08, some have no place to sleep the coming night, and only 5 out of 120 have their permanent rooms. This means, they are struggling both with housing and cultural problem. You're trying to communicate, but nothing special can start, because everybody has decided to change themselves and they still don't know where to start from.

Saturday, 22 September
A new flatmate has arrived. I am trying to figure out where is he from and the first markable things are that he speaks English with accent completely different from Danish. The fact he is talking too much makes me understand he's from southern country. He wants to learn about the country and he is really chocked by the high prices.

Monday, 1 October
The Italian man Alessandro B. says "This prices are chock, they switch to English a lot, it's so funny". 4 days later he is thinking to set up his life in Denmark and to come with his girlfriend.

Sunday, 28 October
Alexandr from Ukraine has arrived the previous night tired of flying and the house-owner chocked him with the rules for no video skyping. On Sunday we went together to Copenhagen and he was like a little child in a new place.

Sunday, 18 November
After 10 years working and living in Spain George from Romania has decided to try his luck in Denmark. He was half lost, because he haven't used English up until now. When he was off for 2 days, me and my roommate weren't sure if he'll come back. He was disappointed, that the people prefer Danish workers and on 28 November took his train to Munich.

REJSEKORT - TRAVEL FOR FREE IN COPENHAGEN

Copenhagen has very interesting transportation system. You can choose if you want to travel by bus, S-train, regional train or metro. The price of a journey depends of the number of zones you travel. The ticket for each zone cost 12 DKK, but you can choose minumum 2 zones. If you need more than 8 zones, you are free to travel around the whole capital region with your ticket. Tickets are expensive, but when you choose a clip card the price for a zone goes down to 9.5 DKK. If you buy a card for 7 days, the discounts go on and the 30 days card(they write both dates on the card and it's exactly 30 days and not one month, no matter if the month is February or 30- or 31 days) is only 2 times more expensive than the weekly pass. It's highly recommended to buy a monthly card with picture, because it's 80 DKK cheaper. The transport is still very expensive - compare 605 DKK for 4 zones in Copenhagen and 81 DKK for the whole greater Sofia per month. No discounts if you are over 15. You have already bought your ticket for 4 zones, we are at Nørreport station, so let's go to Lyngby. We can choose between the normal bus 184 (in direction Holte) and the fast 150S (in direction Kokkedal). In 150S there is a screen, where you can watch news and some funny videos and check where the next stop is. There is a red screen in all buses, where you see what's the time and in which zone you are. With small exceptions in all buses there are messages after each bus stop which one comes next. We go in bus 184, we are in zone 1. Næste stop: Statens Museum for Kunst..Sølvtorvet and so until Vibenshus Runddel. Then the zone changes. "Næste stop: Haraldsgade, zone to(2)".... Tuborgvej, zone tredive (30)... Brogårdsvej, zone enogfyrre(41)...Lyngby station, zone enoghalvtreds (51). If you don't speak Danish, you can start learning numbers by travelling even when you don't find the logic. We got off at Lyngby station, but we have still 45 minutes left, before the ticket expires, so let's go back to the city center by train. We can choose between the slow line B and the fast line E. The E line is coming first. We get in and we hear different messages on each station. "Lyngby. Toget er linie E, og standser ikke ved Jægersborg, Gentofte og Bernstorffsvej. Toget fortsætter til Køge."(It is line E and train does not stop at Jægersborg, Gentofte and Bernstorffsvej. The train continues to Køge.) Hellerup..Svanemøllen. Til tiden(on time). At some of the station there is also explanation how to use the new smart ticket called REJSEKORT:
"Sådan bruger du rejsekort. Husk at checke ind hver gang når din rejse starter, og når du skifter transportmiddel undervejs på rejsen. Husk at checke ud, når din rejse er slut og tjek din saldo på skræm."
"This is how you use rejsekort. Remember to check in, when you start your journey and when you change transports. Check out at the end of the trip and check your balance." There are some benefits in using this type of ticket - of course you pay, but you can travel without thinking how much zones you pass and just check out at the end.If you sign up for electronic recharging of the balance, you'll have always money enough to travel on your rejsekort. If you don't check out within 2 hours, they take automatic 50 DKK from your balance. People say that after DSB realized that a lot of people forget to check in and out they gave up developing the system for now, which means that if a man comes to check tickets in the train, he can't see if you have checked in. This means that you might travel for free in the trains. The next step is to order a rejsekort. This will happen... online again. You go to www.rejsekort.dk , then order and you get the rejsekort by normal post. This people love sending letters, you could wait for ages for..Order your rejsekort and enjoy the S-trains!

Danish winter

Today is 9 December 2012  - my last day in Denmark before I go for Christmas holiday home. How things changed  - in the spring I decided to fly without ever coming back and some months later I found out how good looks everything when I am so far away from home. I haven't even thought I'd wish to go to Bulgaria so much.
The last day the winter is really strong and cold. The temperature are not that low - -6 to 0 degrees, but the wind make the feeling for much lower temperatures. The combination of snow and wind blows directly to your face, which make every single step quite hard. To look forward is also quite impossible. In Bulgaria it happens every year, but for Denmark that kind of winter is a precedent. The snowstorms on Tuesday and Wednesday were really terrible, but today it was the peak. Snowing from the early hours in the night until the last hours of daylight(the sun sets at 3:37 PM). Wind speed of 45 kilometers per hour. 0 C feels like -10 C. I had to leave my luggage at one friend's place. Before I went out I have checked the timetable and when I went I thought I've missed the bus for 2 minutes, but it had delay and it said it comes in 2 minutes, but they were 4. Even the fast S-bus was driving slowly in the full of snow streets. The Danish capital is known as one of the best place for living, but why should the poor Danish people destroy their patience or Sunday to fight towards the nature?  The bus took for 55 instead of 45 minutes the distance to Ballerup. This city now looks like a village from the children fairytales with a cozy houses and so much snow and let's not forget about the deep fog. Going back. In the trains it's not that warm any more. Today the trains have a new schedule valid from now up until 14 December 2013. The messages on each train stations are renewed as well. I got off at the central station of Copenhagen and the only thing I could hear was that there are no connections to the airport now. A lot of people couldn't come clear and find the right train. There was total mess. The weather is very dynamic compared to the patient way of living of Danish people.

МОИТЕ ИДЕИ ЗА БЪЛГАРИЯ

„Аз съм българче, обичам,

нашите планини зелени,

българин да се наричам –

първа радост е за мене.”

Първият куплет от първото детско стихотворение, което се учи в училище ми дойде на ума, докато обмислях своите идеи за България – страната, в която се родих и пораснах. Преди почти два месеца напуснах родината, за да натрупам житейски опит като видя как живеят и учат хората в друга държава, какъв е начинът им на мислене и каква полза за нашата общественост мога да извлека след като натрупам този опит. С всеки изминал ден се убеждавам, че заминаването ми в чуждата земя не е просто бягство от България, където властва клишето, че няма бъдеще, че животът е скапан и че на запад или в Америка е рай. Именно имигрантите са хора, които създават лошо впечатление за страната ни – за всяка една друга държава, та дори за братска Сърбия, сме чужденци, дошли от малка и не много известна страна и тъй като хората са пълни със стереотипи, си създават представа за теб и миналото според това, което им покажеш и само общуване с много хора може да промени такава представа. За пример, още на втория ден от живота ми в Дания срещнах един свой сънародник, който „поработва”, ровейки по кофите за боклук и не знае нито един чужд език. И както датчаните, особено тези, които не са общували с много чужденци, са хора, резервирани към другите нации, ще си изградят представа за нас като прости хора, които не знаят езици и са утайката на световното общество. Така същият този датчанин, срещнал веднъж бай Ганьо, щом чуе българин, в съзнанието му веднага ще изплува образът на гореописания субект.  Именно затова мисля, че едно от нещата, които трябва да се променят у българина, е начинът на мисленето, тази психика на отчаяност от живота и действителността. Именно тя ни кара да се противопоставяме на всичко ново, което дори и по най-минимален начин променя „статуквото”. Преди бай Ганьо да се качи на самолета или автобуса за чужбина, той трябва да осъзнае, че отивайки в другата страна, той няма как да научи хората на български език и маниери, без да е усвоил съответните за страната. Тъй като човек гледа нещата преди всичко през своята призма, и аз, виждайки различен начин на живот, научавайки с всеки изминал ден нови и нови неща, когато питам своите приятели и роднини как е в България и те винаги отговарят „все същото е, нищо няма да те изненада, когато се прибереш”. След като съм получил такъв отговор от много хора, това ме кара да си направя извод, че все пак моята родина е страна, в която властва консерватизмът и сякаш всичко е замряло. Мнозина ми завиждат само за това, че съм се възползвал от възможността да живея в друга държава и се оплакват, че у нас нямало перспектива. Това не е вярно, имайки предвид гледната точка, от която изхожда човек, който казва това нещо – а българинът единствено вижда по-голямата заплата, която чужденец взима, без да знае какви за нас неподозирани разходи се крият зад примамливата сума. Като цяло осъзнавам много ясно, че да се промени начинът на мислене на 7 милиона души, който сигурно по-малко от 7000 не го споделят, е меко казано невъзможно, затова важна задача за всеки един от нас е да осъзнае една проста и валидна за всички истина – животът е такъв, какъвто човек сам си го организира и че никой не е виновен за ничии неуспехи и несрети.
Тази зима срещнах стихотворението „Аз съм българче” в напълно нов, преработен вариант, който представлява смесица между български и английски език и в който ясно се откроява един особено силно изразен симптом на нашето общество – напълно изкривен и несполучлив опит да се впише и подражава на напредналите култури. Още по-шокиращо е мястото, където намерих въпросното стихотворение – група, в която трябва да поканим всички българи. Е, кое е българското в тази пародия? Моето мнение по въпроса е, че ако искаме да копираме европейците, трябва да извлечем добрите страни – например всеки цени родния си език и културата, градена с вековете, така че ние, една от най-старите нации на континента, трябва да уважаваме както родния си език, така и азбуката си.

В дълбокия си тийнейджърски сън, се събудих една вечер преди около година и имайки за задача да избера свободна тема за годишния си проект от училище, разбрах, че аз самият мога да бъда полезен поне за една малка част от нашето общество, започвайки проекта си за популяризиране и облагородяване на Люлин планина. Нямаше време, което да ме възпрепятства по някакъв начин да обикалям, да събирам информация и да наблюдавам проблемите на региона. Под влияние на всеобщо човешкия процес на преселване на населението в големия град, това малко кътче на природата е осъдено на смърт от човека – хората се изселват, умират, няма кой да се грижи за земята и картинката навсякъде не е завидна, но именно такива диви и забравени от Господа места носят невероятна красота, каквато един човек от новия, комерсиализиран свят, не може и да сънува. Малкото жители, останали по селата, са съхранили обичаите и традициите. Още в движение на проекта създадох почитателска страница в асоциалната мрежа. Доста трудно се намираха привърженици на идеята, но все пак е важно дори да са малко, да знам, че те сериозно се интересуват от материалите, които публикувам и че ще участват в по-късните етапи, когато вече ще започна и конкретни дейности. И тука отново идва на дневен ред животът ми в чужбина, тъй като навярно всички, които четат това писание ще ми зададат въпроса: „Като си тръгнал да правиш проект за България, защо замина за Дания?” Заминах, за да видя как живеят хората в чуждата земя и какво от наученото мога да приложа, когато се завърна в родината си. Сякаш като по поръчка целият ми нов живот е съсредоточен в тих, спокоен и доста горист регион. Тук, в развитата държава почти всички услуги се осъществяват чрез Интернет, а принципът за личната отговорност е много силно залегнал в обществото. Поради нестабилния климат и късата продължителност на деня през есента и зимата, хората прекарват много време по домовете си, но това изобщо не означава, че горите и парковете са оставени на произвола на съдбата – напротив, винаги има някой, хората излизат да спортуват и да разхождат децата си. Навсякъде човек ще види изключително поддържани и привлекателни обработвани земи. Основна цел за България трябва да бъде развитието на околната среда и поддържането на природата. Виждайки тази нова действителност, съвсем наскоро реших, че мога да разширя рамките на проекта за Люлин планина, превръщайки го в информационна кампания за България – като гражданин на света искам да покажа, че каквито и недостатъци да има страната ми, нашата природа е красива и на сравнително малка площ могат да се наблюдават най-различни пейзажи и форми на релефа – както алпийски и високопланински, така морски и равнинен.

Мисля, че всички проблеми на българското общество се дължат на факта, че гледаме в чуждата паница и докато ядем, или по-скоро плюскаме от манджата, забравяме да погледнем какво имаме пред себе си на масата. Фактът, че средностатистическият българин не участва в обществения живот и няма отношение към случващото се в страната, водейки безплодни и скептично настроени разговори с единствената мисъл, че едно време или на чуждата земя е (било) толкова хубаво показва, че съществуването му/ѝ е напълно маргинално и лишено от смисъл, и не съзнава, че за да види промяна, трябва да стане част от нея. Защото навършването на определена възраст не означава порасване, а заминаването в друга страна не означава решаване на проблемите както в личен, така и в обществен план. В същото време много характерна негативна черта е навлизането в дребни и незначителни спорове и поддържането на ниската, първична чалгакултура. Докато моят проект за популяризиране  на един конкретен регион сред българското общество трудно спечелва сърцата на публиката и за 1 година има около 300 последователя, пропагандиращата омраза, злоба и първична култура страница «Мачкаш – уважават те» набира огромен брой почитатели за отрицателно време. За месец и половина тя грабна сърцата на над 20000 потребителя. Моят проект за Люлин планина ще продължи да  бъде актуален дълго време, но проектът «Българската култура и природа за чужденци» има за цел да заангажира много повече хора от цялата страна и от цял свят.  Тъй като младите са по-отворени към света, може да се стимулират младежките проекти и младежките обмени по европейската програма «Младежта в действие», като се провеждат за по-дълги срокове и в тях се ангажират възможно най-много местни лица от всякакъв характер. Проекти за облагородяване на природата и организации, стимулиращи такива идеи трябва да бъдат поощрявани и делът от бюджета, предвиден за развитие на туризъм и околна среда, трябва да се увеличи.

За да се заделят повече средства за инвестиция в младежките проекти и опазването на околната среда е необходимо да се преразгледа бюджета на страната и да се преструктурира в полза на горепосочените дейности. Добра идея е и провеждането на редовни сбирки на всички ръководители на проекти, свързани с опазването на околната среда, природозащитни организации, както и туристически дружества и те да съставят конспект за съвместно развитие на регионално и държавно равнище. Аналогични сбирки могат да провеждат неправителствени организации с по-широк спектър от дейности, както и изпращащи доброволци по проекти и обмени в чужбина. Да се обсъдят възможностите на България като страна-домакин на подобни мероприятия.

Липсата на активност у младежите и състоянието на околната среда са една малка, но много съществена част от проблемите на страната ни. Това е първата стъпка към придобиване на европейски облик и развитие на страната. Сами по себе целите могат да се разделят на краткосрочни и дългосрочни. В рамките на 1-2 години различните дружества могат да съгласуват плановете си, след това предложенията и конкретните планове за действие да бъдат представени като част от програма за развитие на околната среда. Финансовото министерство и други спонсори ще преценят какви средства са необходими за инвестиции. Специално проекти за Люлин планина, Витоша и други природни паркове около столицата е повече от препоръчително да ускорят хода си на действие, за да може до 2019 година, когато София ще бъде културна столица на Европа, видими резултати да бъдат налице.

ПИСМО ДО БЪЛГАРИЯ

Здравей, А.,
как си, какво се случва в моята прекрасна страна - България? Казваш нищо интересно - този отговор аз разбирам, като че се опитваш да ми кажеш, че наистина нищо не се е случило за последните 2 месеца, след като заминах да получа висше образование в Дания. Не може да не се случва абсолютно нищо, защото нали тогава няма да има живот, пък дори в една пустиня не е така. Или се опитваш да скриеш или да ми спестиш нещо - ако това е причината за този отговор, забрави за случая - все пак понасям всякакви удари, а и наистина искам да знам как върви живота в страната, в която прекарах първите си 19 години, а и ще прекарам останалите след като се изуча. Ти гледай да се устроиш там, да се махнеш от тази простотия - това ли е истинската цел на образованието, за това ли 12 години човек ходи на училище? Простотия ли чух - не бих го нарекъл точно така - изкривено мислене. Вчера разговарях с Б., разказвах какво виждам тук, как живеят хората, как разсъждават и какво не харесвам и как ми отговаряше тя - еми ето, така е, виж колко е по-хубаво. Като характер и темперамент, ние, българите, особено по-младите, сме много по-освободени от хората тук. Примамливите сини и зелени очи на почти цялото скандинавско население привлича много от нас, но само който е бил тук знае, че те излъчват студенина, прагматичност и е съвсем естествено да не можеш да се чувстваш себе си в такава среда. Ти така говориш, защото си едва дошъл, неориентиран, не познаваш никого, след 2 години няма да ти се идва. Моля, добре ли чух? Та ако беше така, нали нямаше да съм видял хората и техния начин на живот. Разглеждаш снимките ми и само си казваш колко е хубаво, какви поддържани паркове има, но знаеш ли защо в България само си мечтаете за този изглед? Тези 2 месеца тук ми дадоха възможност да осмисля тези въпроси и да аналазирам ситуацията 2200 километра на югоизток от мен. Нашето пораженческо мислене, визията, че на запад и на север е рай, пълната отчаяност и незаинтересованост от живота, обвинявайки винаги другите за неуспехите си. Една случка от вчера - в клас в последните дни всички сме много изморени от недостатъчната дневна светлина /един проблем, от който в България не се оплакваме/ и учителят като видя, че не върви, просто каза, че явно сме готови за някои от нещата, а не побърза като българския си колега да въдворява ред.
Онзи ден пък приказвах с едно 16 годишно момче, расло вкъщи в международна среда и го питах какво мисли за бъдещето си и какви са възгледите на връстниците му - никой или почти никой не мисли да напуска страната си. А в България се счита за по-голям успех колкото по-далеч отидеш или ако учиш в университет с измислени и изкуствено създадени слава и престиж. Попитах Якуб дали знае нещо за родината ми и той ме попита дали е по-голяма страна от Дания.
При всички недостатъци, драги А., аз мисля да се прибера да живея и работя в България, защото това е страната, в която съм се родил, отраснал, това е мястото, където мога да бъда себе си и защото бъдещето се намира именно в такива страни, които имат нужда от развитие и чиято ситуация може да определи целите на обществото за много години и десетилетия.
Именно затова въпреки цялостното ти пораженченско поведение аз те обичам такъв какъвто си и винаги, когато съм извън родината си изтъквам най-добрите страни и не говоря против нея, както ти обичаш да правиш.

OLE FRA KØGE - MY FIRST DAY IN DENMARK

I really wanted to go to study in Denmark and I arrived on 14 August 2012 at 10 am at the airport Kastrup and it was really like a city of the future. Firstly I went to the metro and it is driven not by person, but by system. On the bus you get in only from the first door and off from the others. Later I realized as well that you have to press the red button, otherwise the bus won´t stop at the bus stop. Prepared for cold weather in the north, I was really surprised how hot it does feel even when it is 18 C. The place was really good and the host didn´t appear when I came. The bad news was that I could stay for only a week and I have to find another place to live. This is why I have arranged meetings even from the first day. On the afternoon I went first to Brøndby for an arrangement with a muslime offering a room at quite good price. As you are going to the west, the area is not one of the nicest, big blocks of flats and not so safety at night time. I went to the station Brøndbyøster with the S-tog (S-train) line B. I waited one hour for the landlord, but he didn´t show up and I took the train to Lyngby. Going northern from the city center, there are nice and green neighbourhoods, really good to live in and even closer to school. Trying to find the school, I asked people if they know someone offering rooms, but nobody knows. I hoped to get room close to school or to see ads from other students, but the hell everything is situated on the Internet and you have to stay in front of the PC for hours like idiot, to get rejections even after 400 or 500 sent requests, but let´s go first to the room in Køge - my other appointment for the day. I was thinking a lot how it would be to travel 54 km. two ways each day and I thought it'd be ok with the S-tog line E. Passing the southern stations Sydhavn, Sjælør, Ny Ellebjerg - I am already really far from Lyngby and there are a lot of stations left. Friheden, Ishøj, Hundige, Greve - it´d be really good if the distance between stations was shorter. I left school at 17:35 and I got off at Køge station at 19:00. Ole was waiting, he showed me the room prepared to sign the contract immediately. The living room was nice, but the room for rent looked towards the north and it needed furniture. When I went out, there were a lot of Turkish people nearby. I have nothing against them, but what impression will I get from Denmark living in such place? The thing that really canceled me was the combination between distance and different time tables of the train at day, evening and night time. When I came to my place again, it was already midnight.

MY KEY TO PRACTISE DANISH IN DENMARK

On 14 August 2012 I came to study in Business Academy Copenhagen North, located in Lyngby in the northern part of Sjælland(Zealand), 10 km. away from the center of the Danish capital. I had the language problems even from the first days - while applying for accommodation, some landlords didn't appericiate the fact I learned Danish putting me the label "English speaking" and rejecting my application. In the shops the people spoke English as well, there were even such people, starting talking in English or changing before I opened the mouth! In Statoil I bought something the cashier told me the amount in Danish and while trying to pay with the card, he said "the other way". Another interesting fact is that the ATMs and all other pay-authomats ask the person "Indlæs kort"(Insert a card) and when I put my Bulgarian card, the next message is "Please, wait!" WHAT THE HELL! At the beginning I didn't understand people well, since they are talking really fast and swallowing half of the words. With the time each time I got what one said or I spoke something getting understood, I was really happy and this helped me to go on with the language. On 27 September 2012 I went on walk to see some facilities in my city and the people spoke me only in Danish. They either thought I understand them, or didn't care at all, or realized I am non-native, but wanted to help me. At least I was one step forward! Their way of speaking didn't look me so fast and non understandable any more. By the time I realized which are the main points on the way to good Danish:
1) Be confident - thinking less about the right word make your speech clear and people normally react in Danish. If you know the person knows Danish and (s)he switches to English with you, carry simply on with Danish, underline the fact which language you prefer to speak or say you don't understand English - then (s)he has no other chance :)
2) Speak as fast as possible, clear and loud! Speak up! - people have less time to think whether you are native speaker or not - they just react.
3) Practise as far as possible from the Copenhagen center.- in the city center you have greater chance to meet "English speaking" people, who aren't likely to speak Danish

HOW I STARTED WITH DANISH

 The first time I heard Danish was on 27 November 2009, when I found on the web the young Danish rock singer Celina Ree and his single "Når du rør ved mig"(When you touch me) from the album Kortslutning. I liked this song and with the time I found another ones like "Savner dig sindsygt"(I miss you so crazy), "Evighed"(Eternity), "12.time"(The 12th hour) and other. I found as well other Danish singers like Rasmus Seebach("I mine øjne", "Glad igen", "Mere end kærlighed"), Medina("Lyser i mørke", "Klokken ti", "For altid"), the childish songs of Shout("Super seje piger", "Jeg tror, det kaldes kærlighed", "Guld og grønne skove") and I always study the lyrics, when I get stuck to a song. Before I heard Danish for the first time, I have studied some Swedish on my own, by online lessons and further while learning the words through German. The fact I already knew(or at least had idea of) three Germanic language, helped me very much to make kick-start with Danish. I observed which things how changes from Swedish to Danish.
Being even closer to the end of high school, I decided to continue education in Scandinavian country and especially Sweden, but since I didn't have good enough grade to apply for Sweden, the only chance I had was to study in university college or business academy in Denmark. On 21 January 2012 I signed up a Danish course in Bulgaria and it gave me greater or at least better structured knowledge in the Danish language and I already was able to express myself and make complex sentences and short texts in Danish.

I AM IN DENMARK, BUT..

"I am in Denmark, the official language is Danish, I have some knowledge, so I'll talk with the people in Danish, won't I?"This is a good, but not really retorical question. If you are in Denmark, it's not so easy to start a Danish course, especially when you aren't starting from the zero, because of the huge waiting lists and the complex procedures connected with the municipality. If you have some knowledge in the Danish language, it's not so easy as a lot of other languages like German. In Germany, even with bad language, you'll professionalize in a month or two, but for Denmark you need a lot of confidence, a lot of patience and great power to interact with the people in Danish. The reason is that they are not likely to speak Danish with foreigners, the "English speaking rest of the world." When they hear their language told by non-native speaker, they think that this person knows English and they answer immediately in English. So rude, isn't it? Of course, I'll never do like this. When I hear someone in Bulgaria talking my mother language, I'll answer in Bulgarian, because of the simply reason I'm in Bulgaria with official language Bulgarian. I'll know also this person has spent some time to learn this complex language and no matter for short or long term he is staying here, he wants to be part of the society and culture. Here there is no such way of thinking. You'd get either response in English, or stupid face. A lot of people are complaining the people are switching back to Danish even in multicultural environment. Come on, are you willing to speak any other language than your mother tongue with someone from your home country? I never do it!

СИНЕ, НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ

Магистрала и по нея скрибуца магаре с каруца,
Златна есен ръси пендари и на припека просяк.
Църковен олтар и ничком крадци на икони.

Дете и падналото му зъбче цигара..
Веранда към необята - цяла в решетки.
Куче и старец рошльовци ровят кофи за смет.
Житница на Балканите и безхлебие.
Втори по интелект в света и безумие.
Отворени очи за наука и затворени училища.

Родопска песен в космоса и плач в Родопа.
Пътища-кръстопътища и ограбени пътни знаци.
Двама братя 13 века се карат до кръв
кой да води бащина си дружина.
И двата синода ги благославят: - Мир вам!
Майка вика през океана - Сине, не се завръщай!
България - щедра страноприемница за чужденци,
за своите чужда-чужбина.. Моя странна страна
на всевъзможни невъзможности.
Каква молитва да промълвя за тебе?
Господи, спаси ни от нас самите!

Копирано от групата "Българи в Дания"